ГОРДОСТ ОТ МИНАЛОТО – НАДЕЖДИ ЗА БЪДЕЩЕТО
Училище в Девин е имало и преди неговото освобождение от турско робство. Старите жители на града са разказвали, че за поддържане на своята власт сред местното население, в града е имало турско духовно училище – медресе.
Едва след Освобождението за тях се е открило училище, където за първи път от устата на учителя Радю Петров те слушат да се преподава на техния роден, майчин език.Учителят Михаил Попкочев, който поел училището след Радю Петров е учителствал 4 години. След тях с несгодите се сблъсква и следващия учител Дойчо Стоев Каров, който пише в рапорта си 1918-1919 година, че занятията започнали едва на 9 декември със записани 28 ученика. Училищното помещение се състои от една стая. Учебни пособия няма. Черната дъска е още същата черна мушама, която е окъсана от миене. Така повече от пет години бедната „мушама” е била принудена да изпълнява ролята на черна дъска и то в район, където основния поминък на населението е бил дърводобива.
През учебната 1923-24 година, за първи път към него е бил открит І-ви прогимназиален клас. Това е било голяма придобивка за населението от града и най-голяма радост за учениците, пред които се откривал път да продължат своето образование.
Училището все още е нямало своя постоянна сграда. То се е помещавало в горния етаж на джамията. Паралелките му са нараснали вече на пет. Учителите също били пет.
При такива условия се е водило обучението, за повече от 20 години до 1936 година, когато е построена собствена сграда на училището – бившия пансион сега SPA хотел „Персенк”. Радостната вест, че в града, за първи път в неговата история се открива гимназия идва в навечерието на 09.09.1948 година. За няколко дни след получаване на телеграмата, се извършва голяма организаторска работа по подготовка на новата учебна година. 15.09.1948 година е рождената на гимназията, от която тя започва своя летопис. С топли думи към присъстващите, се обръща и първия й директор Димитър Чернев. Името на училището тогава е „Антон Иванов”.
През 1951 година завършва първия випуск зрелостници от 16 ученика. Редят се след това нови и по-големи випуски общо 4546 младежи и девойки, една огромна армия от млади хора. Училището се превърна в истинско огнище на културата и просветата, истинска ковачница на кадри за всички сектори на многостранния ни живот.
През 1962 година е построена втората сграда на училището, където днес се помещава ПГЕ”А.С.Попов”. През годините на строителството директор е и Трендафил Киров, по негово време е построена и днешната сграда – белият лебед кацнал в подножието на планината, където се обучават ученици от І до ХІІ клас. Годината е 1976.
Днес можем с гордост да отбележим, че СОУ”Христо Ботев” извоюва авторитетно място сред учебните заведения в страната и за нас се говори с уважение.